20 мая 2008 г., 06:51

Небосвод

960 0 5
 

Докосвам те с поглед.

Уж си близък,

но всъщност си тъй далечен...

 

Докосвам те с разум.

Осъзнавам, че си 

многолик и вечен...

 

Опитвам се с ръка

да те достигна - не мога,

това е невъзможно...

 

Опитвам се с мисълта си

нещо да постигна - 

оказва се непосилно и сложно.

 

Небесен свод - безкраен шир, без дъно, без мяра...

Небосвод - в себе си ти опазваш

нашата надежда и съкровената човешка вяра!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...