edelvais (Анна Попова) edelvais (Анна Попова)
119
20.05.2008 г., 6:51

Небосвод

954 0 5
 

Докосвам те с поглед.

Уж си близък,

но всъщност си тъй далечен...

 

Докосвам те с разум.

Осъзнавам, че си 

многолик и вечен...

 

Опитвам се с ръка

да те достигна - не мога,

това е невъзможно...

 

Опитвам се с мисълта си

нещо да постигна - 

оказва се непосилно и сложно.

 

Небесен свод - безкраен шир, без дъно, без мяра...

Небосвод - в себе си ти опазваш

нашата надежда и съкровената човешка вяра!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0