20.05.2008 г., 6:51

Небосвод

958 0 5
 

Докосвам те с поглед.

Уж си близък,

но всъщност си тъй далечен...

 

Докосвам те с разум.

Осъзнавам, че си 

многолик и вечен...

 

Опитвам се с ръка

да те достигна - не мога,

това е невъзможно...

 

Опитвам се с мисълта си

нещо да постигна - 

оказва се непосилно и сложно.

 

Небесен свод - безкраен шир, без дъно, без мяра...

Небосвод - в себе си ти опазваш

нашата надежда и съкровената човешка вяра!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...