May 20, 2008, 6:51 AM

Небосвод

953 0 5
 

Докосвам те с поглед.

Уж си близък,

но всъщност си тъй далечен...

 

Докосвам те с разум.

Осъзнавам, че си 

многолик и вечен...

 

Опитвам се с ръка

да те достигна - не мога,

това е невъзможно...

 

Опитвам се с мисълта си

нещо да постигна - 

оказва се непосилно и сложно.

 

Небесен свод - безкраен шир, без дъно, без мяра...

Небосвод - в себе си ти опазваш

нашата надежда и съкровената човешка вяра!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...