11 апр. 2012 г., 09:48

Нецелуната пролет

780 0 6

Аз не исках раздяла – ти пожела...

затова сме сега разделени!

Имах в своя живот малка мечта,

да си много щастлива със мене!

 

После дълго не вярвах в разнолики мечти...

не повярвах, когато замина

във страната далечна – океан ни дели:

тук е пролет – там още е зима!

 

Но съдбата не спря, а продължи

скришом с чувствата да си играе!

Нецелуната пролет рони сълзи –

в нея  себе си ще разпознаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова близко до моя стил!
    Ще те чета, Мариан!

    А "Нецелуната пролет рони сълзи" е прекрасен образ.
    Поздравявам те!
  • Много ми хареса!Поздрав, Мариан!
  • Много силно... Поздрав, Мариан!
  • Питам се дали съдбата има пръст...
  • Така си е...Сьс сьдбата шега няма...
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...