11.04.2012 г., 9:48 ч.
Нецелуната пролет
Аз не исках раздяла – ти пожела...
затова сме сега разделени!
Имах в своя живот малка мечта,
да си много щастлива със мене!
После дълго не вярвах в разнолики мечти...
не повярвах, когато замина
във страната далечна – океан ни дели:
тук е пролет – там още е зима!
Но съдбата не спря, а продължи
скришом с чувствата да си играе!
Нецелуната пролет рони сълзи –
в нея себе си ще разпознаеш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса!Поздрав, Мариан!
-
Много силно... Поздрав, Мариан!
-
Питам се дали съдбата има пръст...
-
Така си е...Сьс сьдбата шега няма...
Поздрав!
-
Сложно нещо е Любовта...
както се пееше в една песен...
Поздравления, приятелю!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще те чета, Мариан!
А "Нецелуната пролет рони сълзи" е прекрасен образ.
Поздравявам те!