Нецелуната пролет
Аз не исках раздяла – ти пожела...
затова сме сега разделени!
Имах в своя живот малка мечта,
да си много щастлива със мене!
После дълго не вярвах в разнолики мечти...
не повярвах, когато замина
във страната далечна – океан ни дели:
тук е пролет – там още е зима!
Но съдбата не спря, а продължи
скришом с чувствата да си играе!
Нецелуната пролет рони сълзи –
в нея себе си ще разпознаеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
