Аз не исках раздяла – ти пожела...
затова сме сега разделени!
Имах в своя живот малка мечта,
да си много щастлива със мене!
После дълго не вярвах в разнолики мечти...
не повярвах, когато замина
във страната далечна – океан ни дели:
тук е пролет – там още е зима!
Но съдбата не спря, а продължи
скришом с чувствата да си играе!
Нецелуната пролет рони сълзи –
в нея себе си ще разпознаеш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
