Apr 11, 2012, 9:48 AM
Нецелуната пролет
Аз не исках раздяла – ти пожела...
затова сме сега разделени!
Имах в своя живот малка мечта,
да си много щастлива със мене!
После дълго не вярвах в разнолики мечти...
не повярвах, когато замина
във страната далечна – океан ни дели:
тук е пролет – там още е зима!
Но съдбата не спря, а продължи
скришом с чувствата да си играе!
Нецелуната пролет рони сълзи –
в нея себе си ще разпознаеш!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много ми хареса!Поздрав, Мариан!
-
Много силно... Поздрав, Мариан!
-
Питам се дали съдбата има пръст...
-
Така си е...Сьс сьдбата шега няма...
Поздрав!
-
Сложно нещо е Любовта...
както се пееше в една песен...
Поздравления, приятелю!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще те чета, Мариан!
А "Нецелуната пролет рони сълзи" е прекрасен образ.
Поздравявам те!