Нецелуната пролет

Poesía » De amor

781 0 6

Аз не исках раздяла – ти пожела...

затова сме сега разделени!

Имах в своя живот малка мечта,

да си много щастлива със мене!

После дълго не вярвах в разнолики мечти...

не повярвах, когато замина

във страната далечна – океан ни дели:

тук е пролет – там още е зима!

Но съдбата не спря, а продължи

скришом с чувствата да си играе!

Нецелуната пролет рони сълзи –

в нея себе си ще разпознаеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

Толкова близко до моя стил!
Ще те чета, Мариан!

А "Нецелуната пролет рони сълзи" е прекрасен образ.
Поздравявам те!

2012-04-13T03:08:12+03:00
fervor (fervor)

Много ми хареса!Поздрав, Мариан!

2012-04-11T19:46:46+03:00
elenasim1 (Елeна)

Много силно... Поздрав, Мариан!

2012-04-11T19:44:19+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Питам се дали съдбата има пръст...

2012-04-11T19:20:35+03:00
vodoleia (Мария)

Така си е...Сьс сьдбата шега няма...
Поздрав!

2012-04-11T19:00:15+03:00