Нечакан и неискан -
в спокойния ми сън нахлуваш.
За мен си вече никой
и всеки миг със теб - ненужен.
Сърцето ми бе лава,
а чувствата - вулкан изригнал.
Изтлелите ми рани
недей човърка. Няма смисъл.
Надвисва облак тежък
и ме люлеят земетръси.
Въртя се в кръг от грешки
и тихо плача във съня си...
© Вилдан Сефер Все права защищены