20 апр. 2011 г., 07:49

Нечакан и неискан...

2.4K 0 33


Нечакан и неискан -

в спокойния ми сън нахлуваш.

За мен си вече никой

и всеки миг със теб - ненужен.


Сърцето ми бе лава,

а чувствата - вулкан изригнал.

Изтлелите ми рани 

недей човърка. Няма смисъл.


Надвисва облак тежък

и ме люлеят земетръси.

Въртя се в кръг от грешки

и тихо плача във съня си...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!...
  • Това бих искала да напиша и аз ,сега... Благодаря,че намери толкова малко думи ,за да кажеш толкова много!Поклон!
  • Красива е поезията ти!
    Пращам ти усмивки!
  • знаеш ли, мила Вилдан какво е утринна роса...
    изплакани в сънищата чисти сълзи...
    бисерен стих, макар и тъжен..
    светли дни ти пожелавам..
    сърдечно, с обич.
  • Как ми се иска , да не изживявам тьгата на другите ,но не мога да се вьздьржа.ХУБАВО Е!!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...