20.04.2011 г., 7:49

Нечакан и неискан...

2.4K 0 33


Нечакан и неискан -

в спокойния ми сън нахлуваш.

За мен си вече никой

и всеки миг със теб - ненужен.


Сърцето ми бе лава,

а чувствата - вулкан изригнал.

Изтлелите ми рани 

недей човърка. Няма смисъл.


Надвисва облак тежък

и ме люлеят земетръси.

Въртя се в кръг от грешки

и тихо плача във съня си...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!...
  • Това бих искала да напиша и аз ,сега... Благодаря,че намери толкова малко думи ,за да кажеш толкова много!Поклон!
  • Красива е поезията ти!
    Пращам ти усмивки!
  • знаеш ли, мила Вилдан какво е утринна роса...
    изплакани в сънищата чисти сълзи...
    бисерен стих, макар и тъжен..
    светли дни ти пожелавам..
    сърдечно, с обич.
  • Как ми се иска , да не изживявам тьгата на другите ,но не мога да се вьздьржа.ХУБАВО Е!!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....