11 нояб. 2005 г., 23:21

Нечакана любов

1.1K 0 0
             Аз не помня да съм търсила любов
             и за любов не съм се молила
             тя се спря при мен за подслон
             под крилото си нежно стоплих я.

             Аз не помня да съм чакала любов,
             а от любов сега изгарям -
             толкова е крехка и нежна
             не мога да я пусна да избяга.

             Аз не помня да съм вярвала в любов
             от лъжи и болка наситих се -
             ще мога ли с нежност да я притисна,
             да я спра или да я пусна да си иде.

             Аз те питам, за теб какво е любов
             дали не е усмивката в очите ти
             когато ме виждаш как страдам...
             Дано не познаеш такава любов.
            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...