Нечакана любов
и за любов не съм се молила
тя се спря при мен за подслон
под крилото си нежно стоплих я.
Аз не помня да съм чакала любов,
а от любов сега изгарям -
толкова е крехка и нежна
не мога да я пусна да избяга.
Аз не помня да съм вярвала в любов
от лъжи и болка наситих се -
ще мога ли с нежност да я притисна,
да я спра или да я пусна да си иде.
Аз те питам, за теб какво е любов
дали не е усмивката в очите ти
когато ме виждаш как страдам...
Дано не познаеш такава любов.
© Димитрина Станчева All rights reserved.