Nov 11, 2005, 11:21 PM

Нечакана любов

  Poetry
1.1K 0 0
             Аз не помня да съм търсила любов
             и за любов не съм се молила
             тя се спря при мен за подслон
             под крилото си нежно стоплих я.

             Аз не помня да съм чакала любов,
             а от любов сега изгарям -
             толкова е крехка и нежна
             не мога да я пусна да избяга.

             Аз не помня да съм вярвала в любов
             от лъжи и болка наситих се -
             ще мога ли с нежност да я притисна,
             да я спра или да я пусна да си иде.

             Аз те питам, за теб какво е любов
             дали не е усмивката в очите ти
             когато ме виждаш как страдам...
             Дано не познаеш такава любов.
            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...