21 авг. 2011 г., 14:03

Недей

769 0 2

Недей да чукаш ти на моята врата.

Недей да идваш - вече няма я страстта. 

Отивай си! Затворени за теб са моите очи.

Забравих те - там някъде сред купчина стъкла. 

Без теб ще тръгна след угасналите спомени.

Сама ще бродя по утихналите улици.

Ще се намеря някак си - 

дори да съм изгубена...

Разбрах го - ти не си ми нужен вече.

Недей да идваш!

Късно е за всичко...

Моля те! Върви си!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...