Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени.
Сама ще бродя по утихналите улици.
Ще се намеря някак си -
дори да съм изгубена...
Разбрах го - ти не си ми нужен вече.
Недей да идваш!
Късно е за всичко...
Моля те! Върви си!...
© Сиана Петкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
