16 окт. 2015 г., 20:20

Неделна Просякиня

460 0 5

Неделна Просякиня

 

Надеждата ме гледа във очите,

пред църквата протегнала ръка,

а в погледа ѝ гледат скрити

отнякъде неземните неща.

 

С тези стотинки хляб не може да си купи,

нито да нахрани своите деца,

а аз надявам се пред нея да изкупя,

насъбралата се в мен вина.

 

Ще дойде събирачът на парите

да прибере стотинките-вина

и пак отнякъде ще гледат скрито

от нас неземните неща.

 

Надеждата отново ще се върне

пред църквата, с протегната ръка

и няма гръб да ни обърнат

невидимите Божии неща.

 

botyo

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...