16 окт. 2015 г., 20:20

Неделна Просякиня

464 0 5

Неделна Просякиня

 

Надеждата ме гледа във очите,

пред църквата протегнала ръка,

а в погледа ѝ гледат скрити

отнякъде неземните неща.

 

С тези стотинки хляб не може да си купи,

нито да нахрани своите деца,

а аз надявам се пред нея да изкупя,

насъбралата се в мен вина.

 

Ще дойде събирачът на парите

да прибере стотинките-вина

и пак отнякъде ще гледат скрито

от нас неземните неща.

 

Надеждата отново ще се върне

пред църквата, с протегната ръка

и няма гръб да ни обърнат

невидимите Божии неща.

 

botyo

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...