Oct 16, 2015, 8:20 PM

Неделна Просякиня

459 0 5

Неделна Просякиня

 

Надеждата ме гледа във очите,

пред църквата протегнала ръка,

а в погледа ѝ гледат скрити

отнякъде неземните неща.

 

С тези стотинки хляб не може да си купи,

нито да нахрани своите деца,

а аз надявам се пред нея да изкупя,

насъбралата се в мен вина.

 

Ще дойде събирачът на парите

да прибере стотинките-вина

и пак отнякъде ще гледат скрито

от нас неземните неща.

 

Надеждата отново ще се върне

пред църквата, с протегната ръка

и няма гръб да ни обърнат

невидимите Божии неща.

 

botyo

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...