Неделна Просякиня
Надеждата ме гледа във очите,
пред църквата протегнала ръка,
а в погледа ѝ гледат скрити
отнякъде неземните неща.
С тези стотинки хляб не може да си купи,
нито да нахрани своите деца,
а аз надявам се пред нея да изкупя,
насъбралата се в мен вина.
Ще дойде събирачът на парите
да прибере стотинките-вина
и пак отнякъде ще гледат скрито ...