16.10.2015 г., 20:20

Неделна Просякиня

458 0 5

Неделна Просякиня

 

Надеждата ме гледа във очите,

пред църквата протегнала ръка,

а в погледа ѝ гледат скрити

отнякъде неземните неща.

 

С тези стотинки хляб не може да си купи,

нито да нахрани своите деца,

а аз надявам се пред нея да изкупя,

насъбралата се в мен вина.

 

Ще дойде събирачът на парите

да прибере стотинките-вина

и пак отнякъде ще гледат скрито

от нас неземните неща.

 

Надеждата отново ще се върне

пред църквата, с протегната ръка

и няма гръб да ни обърнат

невидимите Божии неща.

 

botyo

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...