8 мая 2018 г., 10:22  

Неделно

626 8 20

Тъгата ми притичва по паважа.
Не ме закачай, че ми е зелено!
И цяла сутрин искам да ти кажа -
загърбвам днес болежки и проблеми.

 

Големи, малки - турям ги под камък
(в неделята и Господ си почива).
Не искам царски дрехи, нито замък,
а просто ден, във който не е сиво.

 

И облак да ми пратиш, ще го яхна
(жена съм, яхам от метла до къща),
но в порива си няма да ти махам,
че всяка блудна птица се завръща.

 

Тъгата ми притичва по паважа,
но аз летя с крилете си неделни.
Довечера те чакам на по чаша
и дружно ще посрещнем понеделник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...