Неделя...

Крепост,

пост и бягство;

капсула

със тишина,

шина за счупена

душа

и самоличност...

отдалеченост,

безвремие,

без личност...

Затворени очи –

без памет и лъчи...

Зареян остров,

остър връх,

от който светът се

вижда отдалече –

чезнещ, чужд.

Неделя...

Вплетени сме –

очи и пръсти и ръце...

целебни мигове

на споделена самота...

И пак сме същите –

само дето

животът се раздвои

и тече по различни пътеки;

тъче различни съдби –

бих ги изтръгнала –

и двете...

Вплетени сме,

двете.

И всички дни са Неделя...