Jan 18, 2016, 2:37 PM

Неделя

  Poetry
1.3K 0 0

Неделя...

Крепост,

пост и бягство;

капсула

със тишина,

шина за счупена

душа

и самоличност...

отдалеченост,

безвремие,

без личност...

Затворени очи –

без памет и лъчи...

Зареян остров,

остър връх,

от който светът се

вижда отдалече –

чезнещ, чужд.

Неделя...

Вплетени сме –

очи и пръсти и ръце...

целебни мигове

на споделена самота...

И пак сме същите –

само дето

животът се раздвои

и тече по различни пътеки;

тъче различни съдби –

бих ги изтръгнала –

и двете...

Вплетени сме,

двете.

И всички дни са Неделя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Цанева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Високосният ден 🇧🇬

Високосният ден
BGN 10.00
1.5K

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...