3 февр. 2025 г., 13:53

Неделя във Варна

362 2 4

НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

 

Тиха Варна. Минус 4°.

Зъзна в шушлека си мек.

По Гезмето с километри

тъй не зърнах жив човек.

 

Просякът заспа пред храма

пак без пукната пара.

Попът – светнал триста грама,

зад олтара се прибра.

 

Два бакшиша пред хотела

гризкат сандвич с кашкавал.

В черна рокля със дантела

спря край тях един педал.

 

Гларусът – гладник на Варна –

символ сур от векове,

покрай старата пекарна

изтърван бюрек кълве.

 

Няма ми ги дните летни

с рой светулчици в зори.

Ден – неделя. Минус 4°.

Утре ще е минус 3°.

 

2 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 14, 25 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уникален
  • Роден съм и съм израснал в Гръцката махала на Варна, Безжичний. Живея на 200 метра от плажа, на 109 крачки от храма "Свети Никола" и на един хвърлей вик от хотел "Черно море". Дори нямам нужда да се разхождам край тях, защото всеки момент знам какво се случва там. Благодаря!
  • А значи пак си се разхождал около "Черно море", покрай "Свети Никола" и към Морската градина! Много готино, както казва Художника!
  • Ееее.... много готино. Поздравления!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...