3.02.2025 г., 13:53

Неделя във Варна

355 2 4

НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

 

Тиха Варна. Минус 4°.

Зъзна в шушлека си мек.

По Гезмето с километри

тъй не зърнах жив човек.

 

Просякът заспа пред храма

пак без пукната пара.

Попът – светнал триста грама,

зад олтара се прибра.

 

Два бакшиша пред хотела

гризкат сандвич с кашкавал.

В черна рокля със дантела

спря край тях един педал.

 

Гларусът – гладник на Варна –

символ сур от векове,

покрай старата пекарна

изтърван бюрек кълве.

 

Няма ми ги дните летни

с рой светулчици в зори.

Ден – неделя. Минус 4°.

Утре ще е минус 3°.

 

2 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 14, 25 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникален
  • Роден съм и съм израснал в Гръцката махала на Варна, Безжичний. Живея на 200 метра от плажа, на 109 крачки от храма "Свети Никола" и на един хвърлей вик от хотел "Черно море". Дори нямам нужда да се разхождам край тях, защото всеки момент знам какво се случва там. Благодаря!
  • А значи пак си се разхождал около "Черно море", покрай "Свети Никола" и към Морската градина! Много готино, както казва Художника!
  • Ееее.... много готино. Поздравления!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...