3 feb 2025, 13:53

Неделя във Варна

  Poesía
356 2 4

НЕДЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

 

Тиха Варна. Минус 4°.

Зъзна в шушлека си мек.

По Гезмето с километри

тъй не зърнах жив човек.

 

Просякът заспа пред храма

пак без пукната пара.

Попът – светнал триста грама,

зад олтара се прибра.

 

Два бакшиша пред хотела

гризкат сандвич с кашкавал.

В черна рокля със дантела

спря край тях един педал.

 

Гларусът – гладник на Варна –

символ сур от векове,

покрай старата пекарна

изтърван бюрек кълве.

 

Няма ми ги дните летни

с рой светулчици в зори.

Ден – неделя. Минус 4°.

Утре ще е минус 3°.

 

2 февруарий 2025 г.

гр. Варна, 14, 25 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уникален
  • Роден съм и съм израснал в Гръцката махала на Варна, Безжичний. Живея на 200 метра от плажа, на 109 крачки от храма "Свети Никола" и на един хвърлей вик от хотел "Черно море". Дори нямам нужда да се разхождам край тях, защото всеки момент знам какво се случва там. Благодаря!
  • А значи пак си се разхождал около "Черно море", покрай "Свети Никола" и към Морската градина! Много готино, както казва Художника!
  • Ееее.... много готино. Поздравления!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...