13 февр. 2015 г., 21:59

Недоизказано

635 0 5

Напитката на боговете –

наш гост във радост и тъга –

това е виното, което

искри във чашите сега.

 

Блести, омайващо и вкусно,

попило в себе си следи

от сладост на момински устни

и буйство в момкови гърди.

 

Във вените отново връща

и буйството, и сладостта,

и неусетно ни обгръща

със спомени от младостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Омайващ, като вино стих!Браво, Валя
  • С напитката на боговете живота подслади и в спомените млади се върни. Хубаво е !
  • Прекрасно стихотворение, наистина!
    Много вярно и много красиво изказано.
  • Прекрасно...!!!
  • Много хубаво стихотворение за виното и младостта!
    Живо и докосващо!Толкова добре си го казала, че
    думите ми са излишни!
    Поздрав за хубавата творба и честит празник-
    Ден на виното и влюбените!Радостен ден!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...