Недоизказано

Feb 13, 2015, 9:59 PM

Poetry » Other

501 0 5

Напитката на боговете –
наш гост във радост и тъга –
това е виното, което
искри във чашите сега.
Блести, омайващо и вкусно,
попило в себе си следи
от сладост на момински устни
и буйство в момкови гърди.
Във вените отново връща
и буйството, и сладостта,
и неусетно ни обгръща
със спомени от младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Недоизказано

Want to read more?

Random works