13 feb 2015, 21:59

Недоизказано

Poesía » Otra

634 0 5

Напитката на боговете –

наш гост във радост и тъга –

това е виното, което

искри във чашите сега.

Блести, омайващо и вкусно,

попило в себе си следи

от сладост на момински устни

и буйство в момкови гърди.

Във вените отново връща

и буйството, и сладостта,

и неусетно ни обгръща

със спомени от младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ВаняИ (Ваня Иванова)

Омайващ, като вино стих!Браво, Валя

2015-02-17T17:34:19+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

С напитката на боговете живота подслади и в спомените млади се върни. Хубаво е !

2015-02-14T18:04:07+02:00
Яким (Яким Дянков)

Прекрасно стихотворение, наистина!
Много вярно и много красиво изказано.

2015-02-14T14:36:11+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Прекрасно...!!!

2015-02-14T13:40:51+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много хубаво стихотворение за виното и младостта!
Живо и докосващо!Толкова добре си го казала, че
думите ми са излишни!
Поздрав за хубавата творба и честит празник-
Ден на виното и влюбените!Радостен ден!

2015-02-14T13:28:46+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0