13.02.2015 г., 21:59

Недоизказано

633 0 5

Напитката на боговете –

наш гост във радост и тъга –

това е виното, което

искри във чашите сега.

 

Блести, омайващо и вкусно,

попило в себе си следи

от сладост на момински устни

и буйство в момкови гърди.

 

Във вените отново връща

и буйството, и сладостта,

и неусетно ни обгръща

със спомени от младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Омайващ, като вино стих!Браво, Валя
  • С напитката на боговете живота подслади и в спомените млади се върни. Хубаво е !
  • Прекрасно стихотворение, наистина!
    Много вярно и много красиво изказано.
  • Прекрасно...!!!
  • Много хубаво стихотворение за виното и младостта!
    Живо и докосващо!Толкова добре си го казала, че
    думите ми са излишни!
    Поздрав за хубавата творба и честит празник-
    Ден на виното и влюбените!Радостен ден!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...