13.02.2015 г., 21:59 ч.

Недоизказано 

  Поезия » Друга
477 0 5
Напитката на боговете –
наш гост във радост и тъга –
това е виното, което
искри във чашите сега.
Блести, омайващо и вкусно,
попило в себе си следи
от сладост на момински устни
и буйство в момкови гърди.
Във вените отново връща
и буйството, и сладостта,
и неусетно ни обгръща
със спомени от младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??