Недоставено писмо
Скъпа моя, далечна, прекрасна,
писмо с любовен текст ти изпращам.
С мирис на рози от България,
със стръкче кокиче от градинаря.
Сърцето ми бие тихо и кротко,
а ръцете треперят самотно.
Ах, как да пусна писмото
в таз стара пощенска кутия.
От радост подскачам аз,
че пуснах писмото завчас.
Искам то да достигне
твоите очи кафеви.
Искам ръката ти нежна
да го докосне с надежда.
Искам устните ти сочни
да го целунат с обич.
Нека миризмата от рози, прекрасна,
да изпълни стаята ти необятна.
Нека кокичето нежно, макар и увяхнало,
да се съживи в ръцете ти
и да внесе свежест в мислите ти.
Но скъпа моя, далечна, прекрасна,
ще получиш ли писмото нежно?
Ще го отвориш ли изобщо
и ще го захвърлиш ли нарочно?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Все права защищены
