8.03.2011 г., 20:42 ч.

Недоставено писмо 

  Поезия » Любовна
780 0 2

Скъпа моя, далечна, прекрасна,
писмо с любовен текст ти изпращам.
С мирис на рози от България,
със стръкче кокиче от градинаря.

Сърцето ми бие тихо и кротко,
а ръцете треперят самотно.
Ах, как да пусна писмото
в таз стара пощенска кутия.

От радост подскачам аз,
че пуснах писмото завчас.
Искам то да достигне
твоите очи кафеви.

Искам ръката ти нежна
да го докосне с надежда.
Искам устните ти сочни
да го целунат с обич.

Нека миризмата от рози, прекрасна,
да изпълни стаята ти необятна.
Нека кокичето нежно, макар и увяхнало,
да се съживи в ръцете ти
и да внесе свежест в мислите ти.

Но скъпа моя, далечна, прекрасна,
ще получиш ли писмото нежно?
Ще го отвориш ли изобщо
и ще го захвърлиш ли нарочно?

© Димитър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • @Ели - Тук моят лирически герой се радва, че е пуснал писмото в пощенската кутия.
  • Но скъпи мой, какво е това?
    "От радост подскачам аз,
    че пуснах писмото завчас." - едно от нещата в стихотворението, които ме потресоха.
Предложения
: ??:??