Mar 8, 2011, 8:42 PM

Недоставено писмо

  Poetry » Love
915 0 2

Скъпа моя, далечна, прекрасна,
писмо с любовен текст ти изпращам.
С мирис на рози от България,
със стръкче кокиче от градинаря.

Сърцето ми бие тихо и кротко,
а ръцете треперят самотно.
Ах, как да пусна писмото
в таз стара пощенска кутия.

От радост подскачам аз,
че пуснах писмото завчас.
Искам то да достигне
твоите очи кафеви.

Искам ръката ти нежна
да го докосне с надежда.
Искам устните ти сочни
да го целунат с обич.

Нека миризмата от рози, прекрасна,
да изпълни стаята ти необятна.
Нека кокичето нежно, макар и увяхнало,
да се съживи в ръцете ти
и да внесе свежест в мислите ти.

Но скъпа моя, далечна, прекрасна,
ще получиш ли писмото нежно?
Ще го отвориш ли изобщо
и ще го захвърлиш ли нарочно?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

  • @Ели - Тук моят лирически герой се радва, че е пуснал писмото в пощенската кутия.
  • Но скъпи мой, какво е това?
    "От радост подскачам аз,
    че пуснах писмото завчас." - едно от нещата в стихотворението, които ме потресоха.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...