beti (Бехрин)
421 4580

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Недовършени щрихи 

© Бехрин Все права защищены

Комментарии

• D_Atanasova (Диана Атанасова)

  2009-03-12T23:55:28+02:00
  Много топлота,нежност и уют и нищо излишно,поздрав!
• Anita765 (Ани Монева)

  2009-01-30T09:29:48+02:00
  Вчера си мислех, да ти пиша, да разработиш стихчетата от "продължи с последното от мен", има такива, които аз бих развила. Радвам се, че ги пусна под вид на щрихи. Аз трудно мога да го направя това. Не се ли излее наведнъж стих, после трудно го развивам. До сега ми се е случвало само с един "Не!", той беше от това което беше пуснал Наполитано - "римувай последната думичка" /за съжаление той изтри всичко/, там имах добри попадения, а стихът ми се роди от една думичка блясък. Всъщност там написах първите му редове.
  Мисля, че това е един прекрасен начин да си говорят пишещите - с рими.
• beti (Бехрин)

  2009-01-29T23:42:18+02:00
  Благодаря, angella_hell (Нямаш Мен)!
  
  
• beti (Бехрин)

  2009-01-29T00:30:55+02:00
  ... не, това са си настроения...
  не са насочени към никого...
  просто щрихи, неща които са писани като продължение на други стихове в " продължи с последното от мен "...
  Харесвам си ги и за това реших да ги обединя...
• doreto66 (Дора Павлова)

  2009-01-28T12:04:21+02:00
  уханно като топъл хляб и скъпо като стара парА...
  
  Благодаря ти! Много!
  
  
• Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

  2009-01-28T11:59:39+02:00
  може ли да го копна цялото като коментар ...
  щом искам - може
  
  
  моя си...
  
  моя тъжна,
  
  незряла Любов...
  поседни,
  
  погледни ме в очите,
  ще ти сипя
  
  малки капки живот,
  подсладен
  
  от усмивка в очите...
  
  
  
  
  
  
  
  ***
  
  
  
  ти си...
  
  дългият път на разсъмване,
  по звездите на който
  
  се сливам с вселени,
  избледнели от сънища,
  
  песенни...
  
  и замрели
  
  в косите ми бели...
  
  
  
  ти си...
  
  залезно блудство с прибоя -
  замечтано дете
  
  на скалите,
  ти си моята вяра
  
  във тленното...
  
  ти си просто тъга...
  
  погали ме...
  
  
  
  
  
  
  
  ***
  
  
  
  по-жива съм...
  
  когато те докосвам...
  и галя с пръсти
  
  нотните ти блянове,
  разстилам звуци -
  
  парещи от болка,
  а времето е спряло
  
  до пианото...
  
  
  
  
  
  
  
  ***
  
  
  
  знамение...
  
  е тази вечер залезът -
  разпръсква
  
  между пръстите ми
  синева,
  избрулена
  
  от морските стенания
  и въплътена
  
  в снежна тишина...
  
  
  
  
  
  
  
  ***
  
  
  
  ще се отвори...
  
  дървената порта
  и ще довее
  дъх на теменуги,
  и ще покани
  вътре тишината,
  извезана
  в сребро
  
  от пеперуди...
  
  
  
  а баба ще припява тихичко
  
  около огъня...
  
  ще меси пита
  
  и мириса
  
  на прясно сирене
  
  с вкуса на чубрица ще вплита...
  
  
  
  
  
  ***
  
  
  
  утешавам се...
  
  че слънцето изгрява
  
  винаги от изток,
  че птиците летят нагоре,
  
  
  
  че ден след ден
  
  умираме по малко...
  
  
  
  а птиците гнездят напролет...
  
  
  
  и всеки миг
  
  по-жива съм,
  по-хубава,
  
  
  
  в косите вплитам бели нишки само,
  
  
  
  но толкова са топли зимите...
  
  
  
  защото чувам
  
  думичката...
  
  
  
  мамо...
  
  
  
  Прегръдка, Бет...
  
  
  ...
• Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

  2009-01-28T11:35:30+02:00
  Поздравявам те Бети!
  Много ми хареса ...много...
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2009-01-28T10:53:56+02:00
  Не бих могла да ти опиша как се почувствах след прочита на твоя стих!
  Не бих могла...
  Но ти благодаря!!!
  Бети*!
• Черна_Роза (Жулиета Великова)

  2009-01-28T00:36:03+02:00
  Познай какво ми е в душата сега ,след като прочетох...!! А дали ще ми е лека вечерта,...аз много се вълнувам от такива стихове,Бети!! Дано на теб ти е лека...