beti beti
26 421
28 ene 2009, 0:32

Недовършени щрихи

  Poesía
898 0 9
 

***

 

моя си...

моя тъжна,

незряла Любов...
поседни,

погледни ме в очите,
ще ти сипя

малки капки живот,
подсладен

от усмивка в очите...

 

 

 

***

 

ти си...

дългият път на разсъмване,
по звездите на който

се сливам с вселени,
избледнели от сънища,

песенни...

и замрели

в косите ми бели...

ти си...

залезно блудство с прибоя -
замечтано дете

на скалите,
ти си моята вяра

във тленното...

ти си просто тъга...

погали ме...

 

 

 

***

 

по-жива съм...

когато те докосвам...
и галя с пръсти

нотните ти блянове,
разстилам звуци -  

парещи от болка,
а времето е спряло

до пианото...

 

 

 

***

 

знамение...

е тази вечер залезът -  
разпръсква

между пръстите ми
синева,
избрулена

от морските стенания
и въплътена

в снежна тишина...

 

 

 

***

 

ще се отвори...

дървената порта
и ще довее
дъх на теменуги,
и ще покани
вътре тишината,
извезана
в сребро

от пеперуди...

 

а баба ще припява тихичко

около огъня...

ще меси пита

и мириса

на прясно сирене

с вкуса на чубрица ще вплита...

 

 

*** 

 

утешавам се...

че слънцето изгрява

винаги от изток,
че птиците летят нагоре,

че ден след ден

умираме по малко...

 

а птиците гнездят напролет...

и всеки миг

по-жива съм,
по-хубава,

 

в косите вплитам бели нишки само,

 

но толкова са топли зимите...

защото чувам

думичката...

мамо...

 

 

 

 

 

27.01.09

Пловдив

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • D_Atanasova (Диана Атанасова)
    D_Atanasova (Диана Атанасова)
    Много топлота,нежност и уют и нищо излишно,поздрав!
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Вчера си мислех, да ти пиша, да разработиш стихчетата от "продължи с последното от мен", има такива, които аз бих развила. Радвам се, че ги пусна под вид на щрихи. Аз трудно мога да го направя това. Не се ли излее наведнъж стих, после трудно го развивам. До сега ми се е случвало само с един "Не!", той беше от това което беше пуснал Наполитано - "римувай последната думичка" /за съжаление той изтри всичко/, там имах добри попадения, а стихът ми се роди от една думичка блясък. Всъщност там написах първите му редове.
    Мисля, че това е един прекрасен начин да си говорят пишещите - с рими.
  • beti
    beti
    Благодаря, angella_hell (Нямаш Мен)!

  • beti
    beti
    ... не, това са си настроения...
    не са насочени към никого...
    просто щрихи, неща които са писани като продължение на други стихове в " продължи с последното от мен "...
    Харесвам си ги и за това реших да ги обединя...
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    уханно като топъл хляб и скъпо като стара парА...

    Благодаря ти! Много!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0