28 ene 2009, 0:32

Недовършени щрихи 

  Poesía
736 0 9
 

***

 

моя си...

моя тъжна,

незряла Любов...
поседни,

погледни ме в очите,
ще ти сипя

малки капки живот,
подсладен

от усмивка в очите...

 

 

 

***

 

ти си...

дългият път на разсъмване,
по звездите на който

се сливам с вселени,
избледнели от сънища,

песенни...

и замрели

в косите ми бели...

ти си...

залезно блудство с прибоя -
замечтано дете

на скалите,
ти си моята вяра

във тленното...

ти си просто тъга...

погали ме...

 

 

 

***

 

по-жива съм...

когато те докосвам...
и галя с пръсти

нотните ти блянове,
разстилам звуци -  

парещи от болка,
а времето е спряло

до пианото...

 

 

 

***

 

знамение...

е тази вечер залезът -  
разпръсква

между пръстите ми
синева,
избрулена

от морските стенания
и въплътена

в снежна тишина...

 

 

 

***

 

ще се отвори...

дървената порта
и ще довее
дъх на теменуги,
и ще покани
вътре тишината,
извезана
в сребро

от пеперуди...

 

а баба ще припява тихичко

около огъня...

ще меси пита

и мириса

на прясно сирене

с вкуса на чубрица ще вплита...

 

 

*** 

 

утешавам се...

че слънцето изгрява

винаги от изток,
че птиците летят нагоре,

че ден след ден

умираме по малко...

 

а птиците гнездят напролет...

и всеки миг

по-жива съм,
по-хубава,

 

в косите вплитам бели нишки само,

 

но толкова са топли зимите...

защото чувам

думичката...

мамо...

 

 

 

 

 

27.01.09

Пловдив

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много топлота,нежност и уют и нищо излишно,поздрав!
  • Вчера си мислех, да ти пиша, да разработиш стихчетата от "продължи с последното от мен", има такива, които аз бих развила. Радвам се, че ги пусна под вид на щрихи. Аз трудно мога да го направя това. Не се ли излее наведнъж стих, после трудно го развивам. До сега ми се е случвало само с един "Не!", той беше от това което беше пуснал Наполитано - "римувай последната думичка" /за съжаление той изтри всичко/, там имах добри попадения, а стихът ми се роди от една думичка блясък. Всъщност там написах първите му редове.
    Мисля, че това е един прекрасен начин да си говорят пишещите - с рими.
  • Благодаря, angella_hell (Нямаш Мен)!

  • ... не, това са си настроения...
    не са насочени към никого...
    просто щрихи, неща които са писани като продължение на други стихове в " продължи с последното от мен "...
    Харесвам си ги и за това реших да ги обединя...
  • уханно като топъл хляб и скъпо като стара парА...

    Благодаря ти! Много!

  • може ли да го копна цялото като коментар ...
    щом искам - може


    моя си...

    моя тъжна,

    незряла Любов...
    поседни,

    погледни ме в очите,
    ще ти сипя

    малки капки живот,
    подсладен

    от усмивка в очите...







    ***



    ти си...

    дългият път на разсъмване,
    по звездите на който

    се сливам с вселени,
    избледнели от сънища,

    песенни...

    и замрели

    в косите ми бели...



    ти си...

    залезно блудство с прибоя -
    замечтано дете

    на скалите,
    ти си моята вяра

    във тленното...

    ти си просто тъга...

    погали ме...







    ***



    по-жива съм...

    когато те докосвам...
    и галя с пръсти

    нотните ти блянове,
    разстилам звуци -

    парещи от болка,
    а времето е спряло

    до пианото...







    ***



    знамение...

    е тази вечер залезът -
    разпръсква

    между пръстите ми
    синева,
    избрулена

    от морските стенания
    и въплътена

    в снежна тишина...







    ***



    ще се отвори...

    дървената порта
    и ще довее
    дъх на теменуги,
    и ще покани
    вътре тишината,
    извезана
    в сребро

    от пеперуди...



    а баба ще припява тихичко

    около огъня...

    ще меси пита

    и мириса

    на прясно сирене

    с вкуса на чубрица ще вплита...





    ***



    утешавам се...

    че слънцето изгрява

    винаги от изток,
    че птиците летят нагоре,



    че ден след ден

    умираме по малко...



    а птиците гнездят напролет...



    и всеки миг

    по-жива съм,
    по-хубава,



    в косите вплитам бели нишки само,



    но толкова са топли зимите...



    защото чувам

    думичката...



    мамо...



    Прегръдка, Бет...


    ...
  • Поздравявам те Бети!
    Много ми хареса ...много...
  • Не бих могла да ти опиша как се почувствах след прочита на твоя стих!
    Не бих могла...
    Но ти благодаря!!!
    Бети*!
  • Познай какво ми е в душата сега ,след като прочетох...!! А дали ще ми е лека вечерта,...аз много се вълнувам от такива стихове,Бети!! Дано на теб ти е лека...
Propuestas
: ??:??