Недовършени щрихи
***
моя си...
моя тъжна,
незряла Любов...
поседни,
погледни ме в очите,
ще ти сипя
малки капки живот,
подсладен
от усмивка в очите...
***
ти си...
дългият път на разсъмване,
по звездите на който
се сливам с вселени,
избледнели от сънища,
песенни...
и замрели
в косите ми бели...
ти си...
залезно блудство с прибоя -
замечтано дете
на скалите,
ти си моята вяра
във тленното...
ти си просто тъга...
погали ме...
***
по-жива съм...
когато те докосвам...
и галя с пръсти
нотните ти блянове,
разстилам звуци -
парещи от болка,
а времето е спряло
до пианото...
***
знамение...
е тази вечер залезът -
разпръсква
между пръстите ми
синева,
избрулена
от морските стенания
и въплътена
в снежна тишина...
***
ще се отвори...
дървената порта
и ще довее
дъх на теменуги,
и ще покани
вътре тишината,
извезана
в сребро
от пеперуди...
а баба ще припява тихичко
около огъня...
ще меси пита
и мириса
на прясно сирене
с вкуса на чубрица ще вплита...
***
утешавам се...
че слънцето изгрява
винаги от изток,
че птиците летят нагоре,
че ден след ден
умираме по малко...
а птиците гнездят напролет...
и всеки миг
по-жива съм,
по-хубава,
в косите вплитам бели нишки само,
но толкова са топли зимите...
защото чувам
думичката...
мамо...
27.01.09
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
