Недовършени щрихи
***
моя си...
моя тъжна,
незряла Любов...
поседни,
погледни ме в очите,
ще ти сипя
малки капки живот,
подсладен
от усмивка в очите...
***
ти си...
дългият път на разсъмване,
по звездите на който
се сливам с вселени,
избледнели от сънища,
песенни...
и замрели
в косите ми бели...
ти си...
залезно блудство с прибоя -
замечтано дете
на скалите,
ти си моята вяра
във тленното...
ти си просто тъга...
погали ме...
***
по-жива съм...
когато те докосвам...
и галя с пръсти
нотните ти блянове,
разстилам звуци -
парещи от болка,
а времето е спряло
до пианото...
***
знамение...
е тази вечер залезът -
разпръсква
между пръстите ми
синева,
избрулена
от морските стенания
и въплътена
в снежна тишина...
***
ще се отвори...
дървената порта
и ще довее
дъх на теменуги,
и ще покани
вътре тишината,
извезана
в сребро
от пеперуди...
а баба ще припява тихичко
около огъня...
ще меси пита
и мириса
на прясно сирене
с вкуса на чубрица ще вплита...
***
утешавам се...
че слънцето изгрява
винаги от изток,
че птиците летят нагоре,
че ден след ден
умираме по малко...
а птиците гнездят напролет...
и всеки миг
по-жива съм,
по-хубава,
в косите вплитам бели нишки само,
но толкова са топли зимите...
защото чувам
думичката...
мамо...
27.01.09
Пловдив
