НЕДОВЪРШЕНИ ЗАПИСКИ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха.
След тропота им почна да вали.
Прозорецът на струйчици потече.
Все още не разбирах, че боли
да съм без теб в умислената вечер.
Че мисълта – останала без глас,
на сричките обърква словореда,
защото тръгва си един от нас – ...