Записки без продължение
ЗАПИСКИ БЕЗ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
На ръст пораснах колкото невен.
В душата ми пчели се нароиха.
Изрониха се – ситнички, у мен
зрънца от непристъпна облепиха.
След тропота им почна да вали.
Прозорецът на струйчици потече.
Все още не разбирах, че боли
да съм без теб в умислената вечер.
Че мисълта – останала без глас,
на сричките обърква словореда,
защото тръгва си един от нас –
за чувствата на другия в неведа.
И всяка нежност, дето си събрал
сред жилчици и тичинки парливи,
дали ще стигнат – да останеш цял
без онзи, който вече си отива?
© Валентина Йотова All rights reserved.
