20 мар. 2010 г., 21:14

Неговият моноспектакъл

1K 0 15

Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -


нехаещ и сляп за проблемите,
които тихо душата дълбаят.
За другите си като слепите...

Но те поне искат да знаят


какво е отвън зад прозореца.
Играта с сърца по манежите
невинно с усмивка поднесъл,
жонглираш. Но знай, че ще си

 

самотен актьор във спектакъл.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че бяхте тук с мен!
  • Хареса ми.
    Благодаря, Петя!
  • А дали е лесно винаги сам да вземаш завоите?!
    Поздрави, Петинка!
  • Всеки си избира сам пътя, Петинка...но,знаеш ли, понякога и успоредните прави се пресичат...когато най малко го очакваш.
  • "какво е отвън зад прозореца.
    Играта с сърца по манежите"

    Животът размахал е клоните
    зелени, почти разцъфтели
    Поредна усмихната пролет...
    погалва със лапичка нежна
    смирява гнева на актьорите
    премита листата от сцената...

    Аплодисменти !Харесах философията на стиха ти,Петя!


Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...