Mar 20, 2010, 9:14 PM

Неговият моноспектакъл

Poetry » Philosophical

1K 0 15

Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -

нехаещ и сляп за проблемите,
които тихо душата дълбаят.
За другите си като слепите...

Но те поне искат да знаят

какво е отвън зад прозореца.
Играта с сърца по манежите
невинно с усмивка поднесъл,
жонглираш. Но знай, че ще си

самотен актьор във спектакъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Благодаря, че бяхте тук с мен!

2010-03-28T16:55:17+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Хареса ми.
Благодаря, Петя!

2010-03-26T14:13:35+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

А дали е лесно винаги сам да вземаш завоите?!
Поздрави, Петинка!

2010-03-24T22:17:32+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Всеки си избира сам пътя, Петинка...но,знаеш ли, понякога и успоредните прави се пресичат...когато най малко го очакваш.

2010-03-24T21:31:50+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"какво е отвън зад прозореца.
Играта с сърца по манежите"

Животът размахал е клоните
зелени, почти разцъфтели
Поредна усмихната пролет...
погалва със лапичка нежна
смирява гнева на актьорите
премита листата от сцената...

Аплодисменти !Харесах философията на стиха ти,Петя!

2010-03-24T14:59:48+02:00