Mar 20, 2010, 9:14 PM

Неговият моноспектакъл

1K 0 15

Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -


нехаещ и сляп за проблемите,
които тихо душата дълбаят.
За другите си като слепите...

Но те поне искат да знаят


какво е отвън зад прозореца.
Играта с сърца по манежите
невинно с усмивка поднесъл,
жонглираш. Но знай, че ще си

 

самотен актьор във спектакъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че бяхте тук с мен!
  • Хареса ми.
    Благодаря, Петя!
  • А дали е лесно винаги сам да вземаш завоите?!
    Поздрави, Петинка!
  • Всеки си избира сам пътя, Петинка...но,знаеш ли, понякога и успоредните прави се пресичат...когато най малко го очакваш.
  • "какво е отвън зад прозореца.
    Играта с сърца по манежите"

    Животът размахал е клоните
    зелени, почти разцъфтели
    Поредна усмихната пролет...
    погалва със лапичка нежна
    смирява гнева на актьорите
    премита листата от сцената...

    Аплодисменти !Харесах философията на стиха ти,Петя!


Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...