20.03.2010 г., 21:14

Неговият моноспектакъл

1K 0 15

Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -


нехаещ и сляп за проблемите,
които тихо душата дълбаят.
За другите си като слепите...

Но те поне искат да знаят


какво е отвън зад прозореца.
Играта с сърца по манежите
невинно с усмивка поднесъл,
жонглираш. Но знай, че ще си

 

самотен актьор във спектакъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че бяхте тук с мен!
  • Хареса ми.
    Благодаря, Петя!
  • А дали е лесно винаги сам да вземаш завоите?!
    Поздрави, Петинка!
  • Всеки си избира сам пътя, Петинка...но,знаеш ли, понякога и успоредните прави се пресичат...когато най малко го очакваш.
  • "какво е отвън зад прозореца.
    Играта с сърца по манежите"

    Животът размахал е клоните
    зелени, почти разцъфтели
    Поредна усмихната пролет...
    погалва със лапичка нежна
    смирява гнева на актьорите
    премита листата от сцената...

    Аплодисменти !Харесах философията на стиха ти,Петя!


Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...