Неизбежна

20 авг. 2021 г., 15:09

Поэзия » Любовная

636 2 2

Отново и отново

се мъчиш да залъжеш

копнежа си по мене,

да ме заместиш с друга.

След толкоз безнадеждност

и опити напразни

не проумя ли вече,

че няма да успееш.

Че аз съм, АЗ съм тази,

с която ще познаеш

нещастието диво.

И гордата самотност

след мене ще остане

сърцето ти да пали

и вечно да ти спомня,

че чувствата владеят

живота на човека.

О, знай, че всяка може

блажен да те направи.

А аз едничка нося

тревога и съмнение,

и истина първична...

Но ти не помниш вече,

че точно мене търсиш

сред множеството пъстро

от образи и сенки.

Прозрението само

във някой миг случаен

към мене ще те върне,

за да ме видиш нова,

различна, непозната;

да разбереш внезпно

правечната измама

на щастието алчно

и горестната сладост

на парещата болка.

Иринакис (Ирина Колева)

2021-08-22T18:59:19+03:00

Абе за няколко часа може. След това на всички ни се доспива 😊

А сега сериозно: най-силните думи се изписват заради най-некачествения материал. Не ми го побира акъла.
ИнаКалина

2021-08-22T05:14:30+03:00

не схванах кой за какво точно се бори, но най-важното е младите да се обичат Сега сериозно - прочетох го и мисля, че блажен не може всяка да го направи.