Неизбежна
Отново и отново
се мъчиш да залъжеш
копнежа си по мене,
да ме заместиш с друга.
След толкоз безнадеждност
и опити напразни
не проумя ли вече,
че няма да успееш.
Че аз съм, АЗ съм тази,
с която ще познаеш
нещастието диво.
И гордата самотност
след мене ще остане
сърцето ти да пали
и вечно да ти спомня,
че чувствата владеят
живота на човека.
О, знай, че всяка може
блажен да те направи.
А аз едничка нося
тревога и съмнение,
и истина първична...
Но ти не помниш вече,
че точно мене търсиш
сред множеството пъстро
от образи и сенки.
Прозрението само
във някой миг случаен
към мене ще те върне,
за да ме видиш нова,
различна, непозната;
да разбереш внезпно
правечната измама
на щастието алчно
и горестната сладост
на парещата болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Котине Всички права запазени
Сега сериозно - прочетох го и мисля, че блажен не може всяка да го направи.