Неизбежни лабиринти
НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла.
Прочетох ли в очите ти това,
което дирех толкова с години?
Не знам защо съм свеждала глава
и чакала съм бързо да премине –
страстта – преляла чашка на невен,
пчелинът – шипнал в септемврийска вечер,
жарта на залеза, горящ пред мен,
пропуканият от копнежи глетчер.
И късно е – през стръмни тишини
ме мами бездната – да ме погълне.
Но моля те, за малко остани –
преди да се стопя оттатък хълма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
