yotovava (Валентина Йотова)
2639 22328
17.12.2024 г., 18:26 ч.  

Неизбежни лабиринти 

  Поезия » Любовна
140 7 15

НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ

 

Не си дошъл навреме в този дом –

да пръснеш самотата излиняла.

И може би остава мълчешком

да ме целунеш само пред раздяла.

 

Прочетох ли в очите ти това,

което дирех толкова с години?

Не знам защо съм свеждала глава

и чакала съм бързо да премине –

 

страстта – преляла чашка на невен,

пчелинът – шипнал в септемврийска вечер,

жарта на залеза, горящ пред мен,

пропуканият от копнежи глетчер.

 

И късно е – през стръмни тишини

ме мами бездната – да ме погълне.

Но моля те, за малко остани –

преди да се стопя оттатък хълма.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??