НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла.
Прочетох ли в очите ти това,
което дирех толкова с години?
Не знам защо съм свеждала глава
и чакала съм бързо да премине –
страстта – преляла чашка на невен,
пчелинът – шипнал в септемврийска вечер,
жарта на залеза, горящ пред мен, ...