Неизбежни лабиринти
НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла.
Прочетох ли в очите ти това,
което дирех толкова с години?
Не знам защо съм свеждала глава
и чакала съм бързо да премине –
страстта – преляла чашка на невен,
пчелинът – шипнал в септемврийска вечер,
жарта на залеза, горящ пред мен,
пропуканият от копнежи глетчер.
И късно е – през стръмни тишини
ме мами бездната – да ме погълне.
Но моля те, за малко остани –
преди да се стопя оттатък хълма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Роси
-
Валя!!!
-
Какво да кажа, Валя - когато те чета, не намирам нито една дума, нито една мисъл натежала...всичко е на съвършеното си място! Поезия с опит и класа си ти - и от теб само може да се учи!
Хубави Празници ти желая! -
И късно е – през стръмни тишини
ме мами бездната – да ме погълне.
Но моля те, за малко остани –
преди да се стопя оттатък хълма. -
Така е, Цвете, бляновете ни винаги са красиви, действителността е друго нещо...
-
Вале, красиво! " преди да се стопя оттатък хълма."
-
Благодаря, Доче, радвам се да те видя.
-
Благодаря, Бо
-
Благодаря, Златна, Светли празници и за теб
-
Колко сме безсилни пред собствените си очакавания, нали?! Най-красивата поезия се ражда пред "вътрешното огледало", нали"?
-
И тъжни, и красиви лабиринти... Красива неизбежност.
-
Много е хубаво!
-
!
На теб и твоето прекрасно семейство желая весело посрещане на Рождество Христова! Бъдете здрави! -
Благодаря, Валюше.
-
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
