24 апр. 2013 г., 09:05  

Неизбежност

1.6K 0 2



Здравей, любов, ти моя, най-голяма!

Потърсих те, за да те видя пак!

Мога да остана тук, но няма!

Трябва, но не зная още как!


Сега ще тръгвам! Скоро ще се върна!

Ти само чакай! Чакал си преди.

Побягнах. Бягам без да се обърна.

Усещам, че обърнал си се ти.


Отмина време и се срещаме пак тук,

във този град, във който сме родени.

Различна ли съм? Ти си също друг,

но пък животът низ е от промени.


Стоиш пред мене истински желан,

докосваш и ръката ми със нежност.

Не си отивай, мой реален блян!

Вземи ме с тебе, моя неизбежност!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...