Apr 24, 2013, 9:05 AM  

Неизбежност

  Poetry » Love
1.6K 0 2



Здравей, любов, ти моя, най-голяма!

Потърсих те, за да те видя пак!

Мога да остана тук, но няма!

Трябва, но не зная още как!


Сега ще тръгвам! Скоро ще се върна!

Ти само чакай! Чакал си преди.

Побягнах. Бягам без да се обърна.

Усещам, че обърнал си се ти.


Отмина време и се срещаме пак тук,

във този град, във който сме родени.

Различна ли съм? Ти си също друг,

но пък животът низ е от промени.


Стоиш пред мене истински желан,

докосваш и ръката ми със нежност.

Не си отивай, мой реален блян!

Вземи ме с тебе, моя неизбежност!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...