5 авг. 2025 г., 10:13

Неизбежност-Надежда

120 0 0

 

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А  

 

Когато без да искаш,стъпиш накриво,

а след време,отново пак се повтори,

се появява съмнение в истинското красиво

чрез флуктоациите на тези,нови простори.

Няма лошо,ако способен си,да измъкнеш

някакъв,непознат,нов вид красота,

която те кара учуден,да тръпнеш

в нюанси омайни на магията и страстта.

Всяка промяна на живите организми,

водеща към еволюция на вида,

задължително минава през фаза на рака,

а отпадналите функции и органи

се запазват във вид на атавизми.

Такава е цената на усложняването

и компактността на човешкия мозък,

заради,която сме изгубили

хрилете,сонара,крилата,

но все още сме окосмени

и продължаваме,да си режем ноктите.

Ракът е механизъм природен,

който убива и възкресява

и така уверено проба след проба

на живота статуквото утвърждава.

Който се плаши и му се сърди,

няма с него как да се бори,

отхвърлиш ли сигналите на новите сървъри,

знай,че грешка огромна си сторил.

Винаги помни,че в Природата

нищо не става просто така,

Антидота върви заедно със отровата

на Господ в безкомпромисната ръка.

Воля трябва и вдъхновение,

Вярата,за да ти нашепва

най-правилните прозрения,

за красив,успешен прескок

на съдбовно,повдигнатата летва.

Огледайте се само наоколо-

обездвижване,затлъстяване,

ако погледнем по на широко,

ще лъснат хилядите деца на Лъжата,

които сладко и хитро ни изкушават.

Силата е винаги в нас,

защото ние сме подобие Негово,

но дали ще пламне нашата Искра

зависи от многото фактори,

в които ние сме умни и бързи

или глупави,флегматични и тегави.

Със Смъртта приключват

всички рискове на живота-

алтернативата да продължават

те,да се случват.

е вечно,непрестанно за тях

да продължаваш,да се подготвяш.

С една дума,трябва винаги да си на нога,

която стои стабилно в бойното стреме,

жребият без страх да поемаш на свойта съдба,

да се изправяш стабилно спокойно

срещу всички възможни проблеми,

но на първо място,да бъдеш човек

със всички предимства и недостатъци,

който по пътя си сложен,не лек

да може напред с надежда да крачи.

 

04.08.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...