5.08.2025 г., 10:13

Неизбежност-Надежда

119 0 0

 

Н Е И З Б Е Ж Н О С Т - Н А Д Е Ж Д А  

 

Когато без да искаш,стъпиш накриво,

а след време,отново пак се повтори,

се появява съмнение в истинското красиво

чрез флуктоациите на тези,нови простори.

Няма лошо,ако способен си,да измъкнеш

някакъв,непознат,нов вид красота,

която те кара учуден,да тръпнеш

в нюанси омайни на магията и страстта.

Всяка промяна на живите организми,

водеща към еволюция на вида,

задължително минава през фаза на рака,

а отпадналите функции и органи

се запазват във вид на атавизми.

Такава е цената на усложняването

и компактността на човешкия мозък,

заради,която сме изгубили

хрилете,сонара,крилата,

но все още сме окосмени

и продължаваме,да си режем ноктите.

Ракът е механизъм природен,

който убива и възкресява

и така уверено проба след проба

на живота статуквото утвърждава.

Който се плаши и му се сърди,

няма с него как да се бори,

отхвърлиш ли сигналите на новите сървъри,

знай,че грешка огромна си сторил.

Винаги помни,че в Природата

нищо не става просто така,

Антидота върви заедно със отровата

на Господ в безкомпромисната ръка.

Воля трябва и вдъхновение,

Вярата,за да ти нашепва

най-правилните прозрения,

за красив,успешен прескок

на съдбовно,повдигнатата летва.

Огледайте се само наоколо-

обездвижване,затлъстяване,

ако погледнем по на широко,

ще лъснат хилядите деца на Лъжата,

които сладко и хитро ни изкушават.

Силата е винаги в нас,

защото ние сме подобие Негово,

но дали ще пламне нашата Искра

зависи от многото фактори,

в които ние сме умни и бързи

или глупави,флегматични и тегави.

Със Смъртта приключват

всички рискове на живота-

алтернативата да продължават

те,да се случват.

е вечно,непрестанно за тях

да продължаваш,да се подготвяш.

С една дума,трябва винаги да си на нога,

която стои стабилно в бойното стреме,

жребият без страх да поемаш на свойта съдба,

да се изправяш стабилно спокойно

срещу всички възможни проблеми,

но на първо място,да бъдеш човек

със всички предимства и недостатъци,

който по пътя си сложен,не лек

да може напред с надежда да крачи.

 

04.08.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...