6 янв. 2024 г., 11:52

Неизчетено

1.1K 3 4

Искам всичко да знам,

как не ме е срам! 

В този живот препускащ

и немалко хрускащ!

 

Книгите са милиони

със и без закони!

Гарванът грачи неумолимо

и всичко става вече нетърпимо!

 

Обхваща ме страхотно напрежение

с лекичко някак си вълнение,

ще успея ли всичко аз да изчета

и цялото знание да усвоя?

 

Точно в този единствен миг

всеки народ и всеки език

дават нещо ново, непознато на света,

а остава някак в пръстта.

 

Желанието всичко аз да разбера

как пък точно мен избра, 

уж съм кух и тъп и ням и глух, 

а съм заприличал на евнух...

 

Потентността на знанието лимитира,

явно липсата на гънки в мозъка го спира. 

Все пак твърдо си оставам оптимист - 

човек съм аз, а не глист!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кух Пън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи, понякога се престаравам
  • И аз съм оптимист, че нищо не знам на фона на онова, което знам. ☺️ Има още да се пълни...
    Хареса ми интелектуалната потентност в този стих! Сериозно!
  • Винаги съм разчитал на това, че кухото има потенциал да се пълни Лейката поне е с бонус, че може и да прелива...

    palenka, защо не си се кръстила "palavka" ...къде ти ходи пак акъла

    Благодаря за положителните отзиви все пак, реших да се пробвам с по-класическо стихотворение.. и подредбата и римите го докарват чат-пат. Дори тоя път реших малко и да помисля, а не да пиша първото, което ми дойде ..вероятно не си личи много, но все пак е нещо, а и аз си знам...
  • Ще си първият, усвоил всичкото знание! Разсмя ме с това прехвърляне на понятия от една област в друга! Потентност - във философска! Я пусни "потентност на знанието" в гугле и ще видиш в коя област ще те прати!😅 🤣

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...