6.01.2024 г., 11:52

Неизчетено

1.1K 3 4

Искам всичко да знам,

как не ме е срам! 

В този живот препускащ

и немалко хрускащ!

 

Книгите са милиони

със и без закони!

Гарванът грачи неумолимо

и всичко става вече нетърпимо!

 

Обхваща ме страхотно напрежение

с лекичко някак си вълнение,

ще успея ли всичко аз да изчета

и цялото знание да усвоя?

 

Точно в този единствен миг

всеки народ и всеки език

дават нещо ново, непознато на света,

а остава някак в пръстта.

 

Желанието всичко аз да разбера

как пък точно мен избра, 

уж съм кух и тъп и ням и глух, 

а съм заприличал на евнух...

 

Потентността на знанието лимитира,

явно липсата на гънки в мозъка го спира. 

Все пак твърдо си оставам оптимист - 

човек съм аз, а не глист!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, понякога се престаравам
  • И аз съм оптимист, че нищо не знам на фона на онова, което знам. ☺️ Има още да се пълни...
    Хареса ми интелектуалната потентност в този стих! Сериозно!
  • Винаги съм разчитал на това, че кухото има потенциал да се пълни Лейката поне е с бонус, че може и да прелива...

    palenka, защо не си се кръстила "palavka" ...къде ти ходи пак акъла

    Благодаря за положителните отзиви все пак, реших да се пробвам с по-класическо стихотворение.. и подредбата и римите го докарват чат-пат. Дори тоя път реших малко и да помисля, а не да пиша първото, което ми дойде ..вероятно не си личи много, но все пак е нещо, а и аз си знам...
  • Ще си първият, усвоил всичкото знание! Разсмя ме с това прехвърляне на понятия от една област в друга! Потентност - във философска! Я пусни "потентност на знанието" в гугле и ще видиш в коя област ще те прати!😅 🤣

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...