6.01.2024 г., 11:52

Неизчетено

1.1K 3 4

Искам всичко да знам,

как не ме е срам! 

В този живот препускащ

и немалко хрускащ!

 

Книгите са милиони

със и без закони!

Гарванът грачи неумолимо

и всичко става вече нетърпимо!

 

Обхваща ме страхотно напрежение

с лекичко някак си вълнение,

ще успея ли всичко аз да изчета

и цялото знание да усвоя?

 

Точно в този единствен миг

всеки народ и всеки език

дават нещо ново, непознато на света,

а остава някак в пръстта.

 

Желанието всичко аз да разбера

как пък точно мен избра, 

уж съм кух и тъп и ням и глух, 

а съм заприличал на евнух...

 

Потентността на знанието лимитира,

явно липсата на гънки в мозъка го спира. 

Все пак твърдо си оставам оптимист - 

човек съм аз, а не глист!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, понякога се престаравам
  • И аз съм оптимист, че нищо не знам на фона на онова, което знам. ☺️ Има още да се пълни...
    Хареса ми интелектуалната потентност в този стих! Сериозно!
  • Винаги съм разчитал на това, че кухото има потенциал да се пълни Лейката поне е с бонус, че може и да прелива...

    palenka, защо не си се кръстила "palavka" ...къде ти ходи пак акъла

    Благодаря за положителните отзиви все пак, реших да се пробвам с по-класическо стихотворение.. и подредбата и римите го докарват чат-пат. Дори тоя път реших малко и да помисля, а не да пиша първото, което ми дойде ..вероятно не си личи много, но все пак е нещо, а и аз си знам...
  • Ще си първият, усвоил всичкото знание! Разсмя ме с това прехвърляне на понятия от една област в друга! Потентност - във философска! Я пусни "потентност на знанието" в гугле и ще видиш в коя област ще те прати!😅 🤣

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...