6.01.2024 г., 11:52

Неизчетено

1.1K 3 4

Искам всичко да знам,

как не ме е срам! 

В този живот препускащ

и немалко хрускащ!

 

Книгите са милиони

със и без закони!

Гарванът грачи неумолимо

и всичко става вече нетърпимо!

 

Обхваща ме страхотно напрежение

с лекичко някак си вълнение,

ще успея ли всичко аз да изчета

и цялото знание да усвоя?

 

Точно в този единствен миг

всеки народ и всеки език

дават нещо ново, непознато на света,

а остава някак в пръстта.

 

Желанието всичко аз да разбера

как пък точно мен избра, 

уж съм кух и тъп и ням и глух, 

а съм заприличал на евнух...

 

Потентността на знанието лимитира,

явно липсата на гънки в мозъка го спира. 

Все пак твърдо си оставам оптимист - 

човек съм аз, а не глист!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кух Пън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи, понякога се престаравам
  • И аз съм оптимист, че нищо не знам на фона на онова, което знам. ☺️ Има още да се пълни...
    Хареса ми интелектуалната потентност в този стих! Сериозно!
  • Винаги съм разчитал на това, че кухото има потенциал да се пълни Лейката поне е с бонус, че може и да прелива...

    palenka, защо не си се кръстила "palavka" ...къде ти ходи пак акъла

    Благодаря за положителните отзиви все пак, реших да се пробвам с по-класическо стихотворение.. и подредбата и римите го докарват чат-пат. Дори тоя път реших малко и да помисля, а не да пиша първото, което ми дойде ..вероятно не си личи много, но все пак е нещо, а и аз си знам...
  • Ще си първият, усвоил всичкото знание! Разсмя ме с това прехвърляне на понятия от една област в друга! Потентност - във философска! Я пусни "потентност на знанието" в гугле и ще видиш в коя област ще те прати!😅 🤣

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...