Искам всичко да знам,
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони
със и без закони!
Гарванът грачи неумолимо
и всичко става вече нетърпимо!
Обхваща ме страхотно напрежение
с лекичко някак си вълнение,
ще успея ли всичко аз да изчета
и цялото знание да усвоя?
Точно в този единствен миг
всеки народ и всеки език
дават нещо ново, непознато на света,
а остава някак в пръстта.
Желанието всичко аз да разбера
как пък точно мен избра,
уж съм кух и тъп и ням и глух,
а съм заприличал на евнух...
Потентността на знанието лимитира,
явно липсата на гънки в мозъка го спира.
Все пак твърдо си оставам оптимист -
човек съм аз, а не глист!!!
© Кух Пън All rights reserved.